Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги. Съгласно чл. 198о, ал. 5 от ЗВ, ВиК операторът е търговец, държавно или общинско предприятие - юридическо лице, което има сключен договор с председателя на асоциацията по ВиК или с кмета на общината съгласно решение на общинския съвет за управление, поддържане и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услуги в границите на една или повече обособени територии, когато предоставянето на ВиК услуги е основната му дейност.

Съгласно чл. 198о, ал. 2 от ЗВ, в границите на една обособена територия само един ВиК оператор може да осъществява дейностите по ал. 1, с изключение на случаите по ал. 6.

Изключението по чл. 198о, ал. 6 от Закона за водите предвижда, че търговците, държавните или общинските предприятия - юридически лица, които извършват услуги по доставяне и пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер или дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не обслужват цялата обособена територия, а отделни потребители, осъществяват тези услуги съгласно изискванията на ЗВ и ЗРВКУ. По отношение на тези потребители те се смятат за ВиК оператори. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗРВКУ, други предприятия, които извършват услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води, осъществяват тези дейности съгласно изискванията на този закон.

Изискванията и критериите на които следва да отговаря едно дружество, за да стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системите и съоръженията, както и да предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане (чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите) в обособената територия са определени в наредба за изискванията и критериите за ВиК операторите и за квалификацията на персонала им (обн. ДВ бр. 9 от 2018 г.).

С наредбата се определят и професионалните и квалификационните изисквания към техническия персонал на ВиК операторите, както и условията и редът за провеждане на обучението му (чл. 198о, ал. 8 от Закона за водите).

Съгласно чл. 22 от Наредбата, компетентен орган, който съблюдава спазването и изпълнението на изискванията по глава втора с изключение на чл. 9, е Асоциацията по ВиК за съответната обособена територия (в случаите по чл. 198б, т. 2 от ЗВ) или от Общинския съвет (в случаите по чл. 198б, т. 3 от ЗВ).

Съгласно чл. 198б, т. 2 от ЗВ, управлението на ВиК системите се осъществява от Асоциацията по ВиК, в която участват държавата и една или повече общини - когато собствеността на ВиК системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини, а съгласно чл. 198б, т. 3 от ЗВ – от общинския съвет - когато в границите на обособената територия попадат ВиК системи - собственост само на една община.

По силата на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Възлагането на тези дейности, според чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите, се извършва с договор по реда на Закона за водите или по реда на Закона за концесиите.

В изпълнение на горните разпоредби между Асоциация по ВиК (в случаите по чл. 198б, т. 2 от ЗВ) или Общинския съвет (в случаите по чл. 198б, т. 3 от ЗВ) на обособена територия и ВиК оператор, опериращ на същата се сключва договор по реда на чл. 198п, ал. 1 от ЗВ за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги за срок от 15 години.

Контролът по изпълнение на договора се осъществява от председателя на асоциацията по ВиК – съответния областен управител (в случаите по чл. 198б, т. 2 от ЗВ) или от Общинския съвет (в случаите по чл. 198б, т. 3 от ЗВ).

Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗВ, управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите.

Държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения – за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗВ, се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗВ, министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика в отрасъла водоснабдяване и канализация на национално ниво.

В качеството си на принципал на търговските дружества – ВиК оператори с държавно участие, министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява програми за тяхното преструктуриране, сключва договорите за възлагане управлението и контрола, в които трябва да определя основни показатели за дейността на ВиК операторите в съответствие с одобрените от КЕВР бизнес планове и да контролира тяхното изпълнение; както и да осъществява контрол на дейността по предоставяне на услуги от ВиК операторите (чл. 10б, ал. 3 от ЗВ).

От своя страна КЕВР е специализиран държавен орган, независим от изпълнителната власт, който по реда на ЗРВКУ регулира качеството и цените на ВиК услугите, одобрява бизнес планове и контролира тяхното изпълнение, одобрява общите условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, и разглежда жалби на потребители свързани с предмета на регулиране по ЗРВКУ.

Комисията измерва и оценява качеството на предоставяните В и К услуги чрез показатели за качество (ПК). 15 основни ПК са определени в чл. 9, ал. 2 от ЗРВКУ, а пълният набор от показатели (общо 30), включително методологически изисквания за тяхното изчисление, са определени в Наредбата за регулиране на качеството на ВиК услугите (НРКВКУ). ПК се изчисляват общо за обособената територия на съответния ВиК оператор.

В НРКВКУ са определени дългосрочни нива, които ВиК секторът трябва да постигне в 10-годишен период. Преди началото на всеки 5-годишен регулаторен период, КЕВР определя индивидуални цели за всеки ПК за всеки ВиК оператор, които дружеството трябва да постигне в края на периода. ВиК операторите имат възможност в своите бизнес планове да предложат различни нива като предоставят необходимата обосновка.

Съгласно чл. 10,  ал. 1 от ЗРВКУ, В и К операторите разработват бизнес планове за 5-годишни периоди, които съдържат производствена, ремонтна, инвестиционна и социална програма, с техническа и икономическа част. ВиК операторите трябва да представят в КЕВР бизнес планове не по-късно от 6 месеца преди изтичането на последната година съгласно действащия бизнес план.

В чл. 11, ал. 1 от ЗРВКУ са определени условията, при които КЕВР може да одобри бизнес плана – ако годишните нива на ПК са разработени с оглед бъдещо постигане на дългосрочните нива на показателите; ако инвестиционната програма и разходите за експлоатация, поддръжка, ремонт и управление на В и К системите съответстват на техническата част на бизнес плана; ако предложените цени съответстват на останалите параметри от икономическата част на бизнес плана и на методиката за ценообразуване; и ако съответстват на принципите и задължителните разпоредби на този закон. КЕВР има правомощие да върне предложения бизнес план със задължителни указания за изменение.

Същевременно, изисквания по отношение подготовката на бизнес плановете на ВиК операторите са заложени и в ЗВ. Съгласно чл. 198м, ал. 1 от ЗВ, ВиК операторът изготвя бизнес плана въз основа на инвестиционните програми към регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации, а съгласно чл. 198м, ал. 2 от ЗВ, бизнес планът на съответния ВиК оператор се съгласува от асоциацията по ВиК или от общинския съвет. При несъответствие с генералните планове, инвестиционните програми и договорите за възлагане асоциацията по ВиК или общинският съвет го връща за доработка с мотивирано становище и указания.

В тази връзка, разглеждането и съгласуването на бизнес плана от съответната АВиК или Общински съвет по реда на ЗВ е задължително условие, за да започне неговото разглеждане и одобряване от КЕВР по реда на ЗРВКУ.

В НРВКУ са предвидени изисквания как да се процедира в случай, че съответната АВиК или Общински съвет не изпълнят своите задължения да разгледат и съгласуват бизнес плана, или съответно да го върнат за преработка, и след неговата корекция да го съгласуват. Те трябва да се произнесат в срока, определен в сключения с ВиК оператора договор. При неспазването на определения срок се счита, че бизнес планът е приет без възражения.

ЗРВКУ поставя условие за одобряване на цените на ВиК услугите – а именно одобряването на техническата и икономическата част на бизнес плановете (чл. 14, ал. 1). В тази връзка Комисията приема общо решение за одобряване както на представения бизнес план, така и на внесеното заявление за утвърждаване и одобряване на цени на ВиК услуги. Електронният ценови модел е част от електронния модел на бизнес плана, и е резултат от неговите параметри.

Комисията регулира цените на ВиК услугите по метода „Горна граница на цени“, при който КЕВР едновременно утвърждава цени на В и К оператора за първата година от регулаторния период и одобрява цени за следващите години от регулаторния период, които се изменят в края на ценовия период с инфлационен индекс, намален с коефициент Х.

Процедурата по изменение на одобрените цени се осъществява служебно от Комисията в края на всяка година, като чрез коефициент „Х“ ежегодно се отчитат редица различни параметри, включващи ефективността на съответния ВиК оператор (коефициент „Е“), реално отчетените разходи за експлоатация на нови активи или нови дейности (коефициент „Qр“), реално отчетените разходи за електроенергия при съобразяване постигнатите нива на относимите показатели за качество - загуби на вода, енергийна ефективност (коефициент „Qе“). Двукратно през регулаторния период се отчита и изпълнението на заложените в бизнес плана инвестиции (коефициент „Qи“) и постигнатите нива на 5 показателя за ефективност (коефициент „Y“). При констатирано неизпълнение на някой от заложените параметри е възможно и намаление на одобрените цени на ВиК услуги.

Част от процедурата за одобряване на цени на ВиК услуги е извършването на анализ на тяхната социална поносимост. Съгласно §1, ал. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ, „Социална поносимост на цената на В и К услугите“ е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответния регион.

КЕВР извършва анализ въз основа на наличните актуални данни от Националния статистически институт за паричен доход на лице от домакинство за съответната област, в която се предоставят ВиК услуги от съответния ВиК оператор.

Комисията не утвърждава цени на ВиК услуги в случай, че се надхвърля тяхната социална поносимост.

Важно е да се отбележи, че съгласно §1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗРВКУ, Лицата по чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (а именно граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности) имат право на помощ в размер, съответстващ на месечния минимум вода, определен по ал. 1, т. 4.

Въпреки, че това законово изискване е въведено още през 2005 г., до момента съответните нормативни актове в областта на социалните дейности не са изменени, и заложеното в ЗРВКУ право на помощ не се предоставя.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗРВКУ, Комисията провежда контрол за съответствието на бизнес плана с изискванията на този закон; за изпълнението на показателите за качество на ВиК услугите, определени в бизнес плана; за прилагането на цените съгласно законовите изисквания; и за извършените разходи за постигане на показателите, заложени в бизнес плана.

ВиК операторите представят в КЕВР ежегодни доклади за изпълнението на одобрените бизнес планове, както и доклади съгласно правилата за регулаторна отчетност. Експерти от КЕВР проверяват отчетните доклади, като извършват планови и/или извънредни проверки включително и на място, и дават препоръки и указания на дружествата за подобряване на тяхната отчетност.  Докладите от извършваните проверки са публично достъпни на интернет страницата на КЕВР (https://www.dker.bg/bg/vik/pokazateli-za-kachestvo.html).

Ежегодно КЕВР публикува годишен доклад и сравнителен анализ на ВиК сектора, в който се представя подробна информация както за постигнатите нива от целия сектор (постигнати нива на показателите за качество, приходи, разходи, инвестиции и данни за активи), така и се представят индивидуални раздели за дружествата. Годишните доклади, както и докладите от извършваните проверки са публично достъпни на интернет страницата на КЕВР (https://www.dker.bg/bg/vik/pokazateli-za-kachestvo.html).

В допълнение, през електронния портал всеки потребител може бързо, лесно и удобно да провери постигнатите нива на показателите за качество на ВиК услугите чрез избор от падащо меню на съответния ВиК оператор и година. Постигнатите нива от съответния оператор са оцветени в цветовете на светофарната уредба спрямо сравняване с постигнатото ниво общо от сектора (https://portal.dker.bg/vik/otcheti).

Таксите за административни услуги, които се заплащат от потребителите са в съответствие с публикуваните на интернет страниците на ВиК операторите цени за видовете услуги.

В таксите не следва да бъде включена стойността на строително-монтажните работи при изграждане на сградно водопроводно и сградно канализационно отклонение. Разходите за изграждането на сградните ВиК отклонения са включени в инвестиционните програми на одобрените бизнес планове, респективно в одобрените цени на ВиК услуги.

Случаите, в които ВиК операторът може да откаже присъединяване към ВиК мрежата, експлоатирана и поддържана от него са разгледани в чл. 14а на Наредба № 4/2004 г.

ВиК операторът има право да откаже присъединяване към водоснабдителната и/или канализационната мрежа, когато:

• • не е възможно да се задоволи заявеното водно количество, без това да наруши правилното функциониране на водоснабдителната система;
• • липсват водоснабдителни проводи, които се експлоатират от оператора, към които директно да бъде присъединен имотът; или
• • липсва канализационна мрежа, която се експлоатира от оператора, към която директно да бъде присъединен имотът, освен в случаите на чл. 87, ал. 1 Закон за устройство на територията.

Присъединяването на имот към водоснабдителната и/или канализационните мрежи се извършва въз основа на писмено заявление за получаване на изходни данни и условия за присъединяване, което следва да се заведе в деловодството на ВиК оператора.

Собствениците следва да се обърнат към ВиК оператора, предоставящ ВиК услуги на съответната територия, за да му бъдат указани действията, предхождащи фактическото присъединяване на имот към ВиК системите.

В глава втора „Ползване на водоснабдителните мрежи в урбанизираните територии“ на Наредба № 4/2004 г. – чл. 12 до чл. 16 включително са посочени действията, които следва се предприемат за да бъде присъединен имот към водоснабдителната мрежа, респективно в глава четвърта „Ползване на канализационните мрежи в урбанизираните територии“ - чл. 24 до чл. 27а за канализационните мрежи.

ВиК операторите предоставят следните ВиК услуги „доставяне на вода“, „отвеждане на отпадъчни води“ и „пречистване на отпадъчни води“, за които цените се определят и обявяват по реда на ЗРВКУ.

В случай че ВиК операторът единствено подава вода към Вашия имот без да отвежда отпадъчните води от него, то следва да инкасира само услугата „доставяне на вода“. Ако в района в който живеете има изградена канализационна мрежа, към която имотът ви е присъединен и същата зауства в пречиствателна станция за отпадъчни води, то ВиК операторът следва да ви инкасира и трите услуги „доставяне на вода“, „отвеждане на отпадъчни води“ и „пречистване на отпадъчни води“.

В случай че ползвате собствен водоизточник (напр. кладенец), но отпадъчните води от имота се заустват в уличната канализация, следва да се инкасира услугата „отвеждане на отпадъчни води“ и „пречистване на отпадъчни води“ (ако в населеното място има действаща пречиствателна станция за отпадъчни води).

Когато имотът не е в режим на етажна собственост, използваните ВиК услуги се заплащат по отчетеното количество вода по водомера, монтиран на сградното водопроводно отклонение. В сграда в режим на етажна собственост - изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, и се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация (чл. 32 от Наредба № 4/2004 г.; чл. 22 от Общите условия).

Получената разлика „общо потребление” между количеството вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери, и начисленото водопотребление въз основа на брой обитатели (за потребители, чиито измервателни уреди липсват или са повредени) или служебно начислените данни (за потребителите, чийто индивидуални водомери не са отчетени или не са подадени самоотчети) се разпределя пропорционално на изразходваните от отделните потребители количества вода (чл. 32 в Наредба № 4/2004 г. и чл. 25 от Общите условия).

Количеството отведени отпадъчни води в канализационната система се приема равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, като към това количество се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници съгласно договора между оператора и потребителя. В случаите, когато потребителят е монтирал средство за измерване за отведените отпадъчни води, прието с протокол от оператора, тяхното количество се отчита по показанията на средството за измерване. Количеството на пречистените води се приема равно на количеството отведени отпадъчни води за съответните потребители. (чл. 36, ал. 1, 2 и 4 от Наредба № 4/2004 г. и чл. 32 от Общите условия).

Потребените количества вода се остойностяват в съответствие с вида предоставяните за имота ВиК услуги.

Потребителят има право на обезщетение:

а. При доказано неспазване по вина на ВиК оператора на срока при напълно или частично спиране на водоподаването без предварително уведомяване на потребителите в следните случаи: при отстраняване на аварии по водопроводните и канализационните мрежи в срок до 8 часа, а по довеждащите водопроводи - до 12 часа или срока на планирано прекъсване, обявен в средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин (при планирани прекъсвания на водоподаването да информира засегнатите потребители най-малко 24 часа по-рано чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин), като определя и срока за възстановяване на водоподаването, ВиК операторът заплаща неустойка на засегнатите потребители в размер на 10% от стойността на В и К услугите, фактурирана за предходния месец.

б. Гореописаната неустойка се дължи и в случаите на неизпълнение на задължението на ВиК оператора да информира засегнати потребители при планирани прекъсвания на водоподаването, както и в случаите на неизпълнение на задължението да предоставя алтернативно водоснабдяване (вкл. водоноски), когато е налице прекъсване на водоснабдяването с питейна вода за повече от 12 часа.

Потребителят може да претендира неустойка пред ВиК оператора в период до 30 дни от датата на неизпълнение на задължението от същия. След този срок неустойката може да се претендира по съдебен ред в сроковете, определени в ЗЗД (чл. 52 и 53, от Общите условия).

в. В случай на наводняване на имот на потребител от канализацията по вина на ВиК оператора, последният заплаща неустойка в размер на 100 лева. Потребителят информира ВиК оператора в срок до 15 дни от настъпване на събитието. ВиК операторът извършва проверка заедно с потърпевшия в срок до 3 работни дни след уведомлението. За резултатите от проверката се съставя констативен протокол.

Неустойката може да се претендира пред ВиК оператора от потребителя в рамките на 30 дни от настъпване на събитието. След този срок неустойката може да се претендира по съдебен ред в сроковете, определени в Закона за задълженията и договорите. Тази неустойка не изключва отговорността на ВиК оператора за имуществени щети, нанесени на потребителя (чл. 54 и 55 от Общите условия).

Ако се съмнявате, че водомерът ви е коректно отчетен, следва да се свържете с Вашия ВиК оператор и поискате извършване на извънреден отчет в удобни за двете страни време и час (чл. 35, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. и чл. 24 от Общите условия) или да подадете самоотчет на сайта на ВиК оператора или в център за обслужване на клиенти.

При установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък (чл. 37, ал. 1, чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г.; чл. 50, ал. 1, чл. 49 от Общите условия).

Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране. (чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4/2004 г.; чл. 33, ал. 2 от Общите условия).

Разликата между изразходваната вода, отчетена по водомера на водопроводното отклонение и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери, и начисленото водопотребление въз основа на брой обитатели (за потребители, чиито измервателни уреди липсват или са повредени) или служебно начислените данни (за потребителите, чийто индивидуални водомери не са отчетени или не са подадени самоотчети) – чл. 32, ал. 1-2 от Наредба № 4/2004 г.

Изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. (чл. 30 от Наредба № 4/2004 г.; чл. 22 от Общите условия).

Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на Наредба № 4/2004 г., като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация (чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г.; чл. 25 ал. 1 от Общите условия.).

Количествата „общото потребление“ в сграда етажната собственост, се разпределят пропорционално между всички собственици на имоти, съгласно потреблението по индивидуалните им измервателни уреди. Начинът на разпределяне е разгледан подробно в чл. 32 и чл. 39 в Наредба № 4/2004 г. и чл. 25 от Общите условия.

Когато сумата от количествата вода отчетени по индивидуалните водомери и количествата вода начислени въз основа на брой обитатели е по-голяма от отчетеното по общия водомер, определените въз основа на брой обитатели количества вода се намаляват пропорционално до изравняване с отчетеното количество по общия водомер (чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г.).

При установена разлика „общо потребление“, по-голяма от 20 на сто, операторът в 7-дневен срок уведомява упълномощения представител на етажната собственост. При подаване на молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя комисия, в която се включват молителят и представители на оператора.. В 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване. Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост, които заплащат разходите за извършената проверка. (чл. 32, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/2004 г.; чл. 25 ал. 5 и 6 от Общите условия.).

За сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер, монтиран на сградното водопроводно отклонение за определен период от време.Отчитането се извършва, като първо се прави отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери(чл. 32 от Наредба № 4/2004 г.).

За потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени или не са подадени самоотчети, се определят служебно данни, равни на средния месечен разход от последните два редовни отчета. По изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се определя въз основа на броя обитатели или застроен обем сграда за сезонно ползване, жилища и офиси без постоянен обитател (чл. 39 от Наредба № 4/2004 г.; чл. 25, ал. 8 от Общите условия).

Получената разлика „общо потребление” се разпределя пропорционално на изразходваните от отделните потребители количества вода (чл. 32 в Наредба № 4/2004 г. и чл. 25 от Общите условия).

Потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери за времето, посочено в съобщението от В и К оператора, поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането.

При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане(чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г.; чл. 23 от Общите условия).

За нуждите на откриването на партида потребителите се идентифицират по следния начин:

• • юридическите лица - с пълно наименование, седалище и адрес на управление, адрес за кореспонденция и други данни по регистрация, лицето, което ги представлява, ЕИК, банкова сметка.
• • физическите лица - с трите имена, ЕГН и постоянен адрес по документ за самоличност, адрес на обслужвания имот и адрес за кореспонденция, телефон (чл. 59, ал. 1 от Общите условия).

Откриване на партида на имот, който не е в режим на етажна собственост:

• • ВиК операторът открива партида с потребителски номер на потребителя при подаване на заявление по образец и представяне за справка на документи, съдържащи данни за идентификационните белези.
• • В случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от едно от тях, ВиК операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота съгласно писмено споразумение с потребителите или с пълномощника.
• • В случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица,  имота се ползва от повече от един потребител, ВиК операторът открива партиди на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества. При липса на споразумителен протокол отчетените количества се разпределят между потребителитепо равно, до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете.
• • При разделяне на имот, присъединен към едно водопроводно отклонение, се открива индивидуална партида за потребителите на всеки отделен имот (чл. 59, ал. 2 - 5 от Общите условия).

Откриване на партиди в имот, който е в режим на етажна собственост:

• При въвеждане в експлоатация на нова сграда в режим на етажна собственост, ВиК операторът изисква от възложителя (инвеститора, строителя) разрешение за ползване и данни за собствениците на всички индивидуални обекти в сградата, и стартира процедура по служебно откриване на индивидуални партиди за тези обекти.
• При съществуващи сгради в режим на етажна собственост, за които няма открити индивидуални партиди на собствениците/ползвателите и има натрупан дълг по общия водомер, ВиК операторът инициира процедура за откриване на индивидуални партиди на потребителите както следва:

• - Потребителите предоставят данни за собствениците на отделните обекти в сградата, за брой на живущите, налични монтирани и пломбирани индивидуални водомери в срок на метрологична проверка, както и данни за управител на етажната собственост и/или друго упълномощено от етажните собственици лице;
• - Потребителите, в чиито имоти няма монтирани и/или пломбирани индивидуални водомери в срок на метрологична проверка, осигуряват техния монтаж, тестване и/или подмяна и пломбиране и предоставят необходимите документи на ВиК оператора.
• - В срок от един месец след предоставянето на всички данни по предходните две точки, ВиК операторът открива индивидуални партиди и служебно разпределя натрупания дълг по общия водомер (чл. 59, ал. 6, ал. 7 от Общите условия).

При неплащане в срок от потребителя на дължима сума по издадена фактура, ВиК операторът има право да преустанови временно предоставянето на ВиК услуги на основание чл. 90 от Закона за задълженията и договорите, след осъществяването на следната процедура:

• • ВиК операторът изпраща на потребителя покана за доброволно плащане, връчена по реда на чл. 67 от Общите условия, а именно всички предизвестия и уведомления по тези общи условия следва да бъдат в писмена форма.
• • В поканата се указва и датата на преустановяване на предоставянето на ВиК услугите, която не може да бъде по-рано от 15 дни след датата на получаване на поканата.
• • ВиК операторът може да предприеме действия по преустановяване на предоставянето на ВиК услугите след датата посочена в поканата.
• • При сключване на споразумение за разсрочване на задължението, отношенията между страните се уреждат съгласно споразумението.
• • ВиК операторът няма право да преустанови предоставянето на ВиК услуги, когато потребителят изпълнява задълженията си по споразумението.
• • При неизпълнение на споразумението от страна на потребителя, ВиК операторът има право да преустанови временно предоставянето на ВиК услуги.

Преустановяване на предоставянето на ВиК услугите не се допуска при потребители в сгради - етажна собственост, в случай че с действията си ВиК операторът ще наруши права и законни интереси на други потребители в сградата – етажна собственост.

Преустановяването предоставянето на ВиК услугите при неплатени задължения не може да се извърши в официален празничен неприсъствен ден (чл. 40 от Общите условия).

При установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват. (чл. 35, ал. 6, чл. 37 от Наредба № 4/2004 г.; чл. 49, чл. 50 от Общите условия).

а. Ако водата Ви е спряна поради възникнала авария следва да се обадите на телефона за аварии, обявен на сайта на ВиК оператора. Отново на сайта на ВиК дружеството може да намерите информация за аварията – какъв район обхваща (засегнати са потребителите в карето между кои улици), предвидения срок за отстраняване.

б. Ако водата ви е спряна поради неплащане на дължими суми за потребени ВиК услуги, то ВиК операторът следва да Ви е уведомил предварително за дължимата сума и датата, на която ще прекъсне водоподаването към имота Ви, в съответствие с процедура, разписана в Общите условия.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, Комисията разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, определен в чл. 1, ал. 1 от същия по следния начин: „Този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък „В и К оператори“.

В чл. 9, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е посочено, че комисията измерва и оценява качеството на предоставяните ВиК услуги чрез показатели за качество. В ал. 2 на същия член са изброени основните показатели за качество на ВиК услугите: 1. ниво на покритие с водоснабдителни услуги; 2. качество на питейната вода; 3. непрекъснатост на водоснабдяването (непрекъснатост на водоподаването и времетраене на прекъсванията); 4. общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване; 5. аварии на водоснабдителната система; 6. налягане във водоснабдителната система; 7. ниво на покритие с канализационни услуги; 8. качество на суровите отпадъчни води и на пречистените отпадъчни води; 9. аварии на канализационната система; 10. наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията; 11. експлоатационни показатели за ефективност; 12. финансови показатели за ефективност; 13. срок за отговор на писмени жалби на потребителите; 14. срок за присъединяване на нови потребители към ВиК системите; 15. численост на персонала спрямо брой на обслужваните потребители.

Компетентността на КЕВР за разглеждане на жалби по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е по отношение на регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги.

Към съответното дружество предоставящо ВиК услугите. Възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода могат да се правят писмено пред оператора.

В Общите условия подробно е регламентиран редът за подаване на възражения срещу определена дължима сума. Възражения срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят писмено пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата. ВиК операторът се произнася в срок от 10 работни дни от подаване на възражението. Дължимата сума се заплаща след извършване на проверката от ВиК оператора (глава седма „Ред за разглеждане на жалби, сигнали, заявления и предложения“ от Общите условия).

Предвидено е правото на потребител да сезира КЕВР с жалба, когато не е удовлетворен от отговора на оператора и предприетите от него мерки, както и когато не е получил отговор в срок, но условие за разглеждане от КЕВР на такава жалба е предметът ѝ да е в съответствие с компетентността на Комисията по Закон за енергетиката и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (чл. 58, ал. 3 от Общите условия).

Споровете между операторите и потребителите се решават по съдебен ред (чл. 45 от Наредба № 4/2004 г.).

Всички спорове между ВиК оператора и потребителите се решават по взаимно съгласие чрез преговори между страните, а при непостигане на съгласие по съдебен ред (чл. 66 от Общите условия).

Оплакване срещу формирането на задълженията за заплащане на ползвани ВиК услуги не е свързано с регулирането на цените, не е свързано с достъпността на ВиК услугите и не е сред показателите за качество, за които КЕВР е оправомощена да следи. Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги не предоставя правомощие на КЕВР да се произнася по облигационни спорове, свързани с дължимостта на начислени суми за предоставени ВиК услуги.

Споровете между операторите и потребителите се решават по съдебен ред (чл. 45 от Наредба № 4/2004 г.).

а. Съгласно чл. 43, ал. 1, от Правилника за организацията и дейността на Асоциациите по ВиК, Потребителите, обслужвани от съответния В и К оператор, могат да подават до асоциацията сигнали за неизпълнения на задълженията на В и К оператора по договора му с асоциацията и за неизпълнение на контролните правомощия на асоциацията спрямо В и К оператора, както и предложения във връзка с работата на асоциацията и В и К оператора.

б. Потребител може да сезира КЕВР с жалба, когато не е удовлетворен от отговора на ВиК оператора и предприетите от него мерки, както и когато не е получил отговор от ВиК дружеството в 14-дневен срок, но условие за разглеждане от КЕВР на такава жалба е предметът ѝ да е в съответствие с компетентността на Комисията по Закон за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а именно: регулирането на цените, с достъпността и качество на ВиК услугите. Редът за подаване на жалба до КЕВР е разгледан в Общите условия. Жалбата се адресира до КЕВР чрез ВиК оператора и се регистрира в деловодството на ВиК оператора, който изпраща копие от цялата преписка по случая с приложени доказателства и становище по жалбата в 7-дневен срок от подаването ѝ (чл. 58 от Общите условия).

Ако прецените, че неправилно Ви е отказано присъединяване към ВиК мрежите можете да се обърнете към КЕВР, като адресирате възражението си до Комисията чрез ВиК оператора като го регистрирате в деловодството на ВиК оператора. Жалба или възражение, относно присъединяване на имот към ВиК системите са свързани с достъпността на ВиК услугите, тяхното разглеждане е от компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране при условие, че са реализирани всички изискуеми действия съгласно Закона за устройство на територията, предхождащи фактическото присъединяване на съответния имот.

В допълнение, съгласно чл. 43, ал. 1, от Правилника за организацията и дейността на Асоциациите по ВиК, Потребителите, обслужвани от съответния ВиК оператор, могат да подават до асоциацията сигнали за неизпълнения на задълженията на ВиК оператора по договора му с асоциацията и за неизпълнение на контролните правомощия на асоциацията спрямо ВиК оператора, както и предложения във връзка с работата на асоциацията и ВиК оператора.

В случай на теч или авария на публичните водопроводни и канализационни мрежи, включително сградното водопроводно отклонение, водомерният възел, и сградното канализационно отклонение е необходимо да се обърнете към ВиК оператора, като се обадите на телефона за аварии, обявен на сайта на съответното ВиК дружество.

В случай на теч или авария на сградната ВиК инсталация е важно да знаете, че ВиК операторите нямат правомощия и/или ангажименти, респективно следва да се обърнете към специализирани фирми за отстраняване на проблема.

Потребителят, титуляр по партида или упълномощено от него лице може да се регистрира на сайта на ВиК оператора, да посети седалището на ВиК оператора или център за обслужване на клиенти, за да бъде извършена проверка за изясняване на причините.

Потребителят може да заяви получаване на електронна фактура.

Изискванията за структурата и съдържанието на бизнес плановете са посочени в чл. 10 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) и Глава трета от Наредба за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационни услуги (НРКВКУ).

С решение по т. 1 от Протокол № 82 от 27.04.2021 г. КЕВР е приела Указания за прилагане на Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги за регулаторния период 2022-2026 г., (Указания НРКВКУ), както и формат на електронен модел на бизнес план (формат MS Excel), и структура на текстовата част на бизнес плана (формат MS Word).

В глава втора на Указания НРКВКУ е представена информация за изготвяне на бизнес плана и попълване на справките от електронния модел, а в глава трета – указания за изчислението на променливите, формиращи показателите за качество на ВиК услугите.

С Решение № ПК-1 от 28.05.2021 г. са определени групи ВиК оператори и прогнозни конкретни цели за показатели за качество на ВиК услугите за 2026 г. С Решение № НВ-1 от 28.05.2021 г. са утвърдени норма на възвръщаемост на капитала и нива на нетен цикъл на оборотния капитал за ВиК операторите по групи за регулаторен период 2022-2026 г.

Съгласно чл. 19 от Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги (НРЦВКУ), ВиК операторът подава заявление за утвърждаване и одобряване на цени на ВиК услуги, което е неразделна част от бизнес плана, изискванията за приложения към него са посочени в чл. 20 от НРЦВКУ.

С решение по т. 2 от Протокол № 82 от 27.04.2021 г. КЕВР е приела Указания за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги чрез метода „горна граница на цени“ за регулаторния период 2022-2026 г., изменени с решение по т. 5 от Протокол №345 от 10.11.2023 г. (Указания НРЦВКУ).

В глава втора на Указания НРЦВКУ е представена информация относно метода на регулиране „горна граница на цени“, а в глава трета – информация за ценообразуващи елементи.

Съгласно чл. 26 и чл. 27 от НРЦВКУ, Комисията приема общо решение по бизнес плана и ценовото заявление. Изискванията за одобряване на бизнес плана са посочени в чл. 11, ал. 1 от ЗРВКУ.

Забележка: Бизнес планът на съответното дружество се съгласува от асоциация по ВиК съгласно чл. 198в, ал. 4,  т. 5 от Закона за водите, или от общинския съвет съгласно чл. 198г, т. 6 от Закона за водите; и се представя със становище от общинските съвети съгласно чл. 10 ал. 4 от ЗРВКУ

Полезни връзки:

ЗРВКУ: интернет страница на КЕВР (www.dker.bg) в раздел За КЕВР / Нормативна база / Закони (https://www.dker.bg/bg/za-kevr/normativka-baza/zakoni-3.html)

Наредби към ЗРВКУ: интернет страница на КЕВР (www.dker.bg) в раздел За КЕВР / Нормативна база / Наредби (https://www.dker.bg/bg/za-kevr/normativka-baza/naredbi.html)

Указания НРКВКУ, Указания НРЦВКУ, Решения № ПК-1/2021 г. и № НВ-1/2021 г., електронен модел на бизнес план, структура на текстова част на бизнес план: интернет страница на КЕВР (www.dker.bg) в раздел За КЕВР / Нормативна база / Указания  (https://www.dker.bg/bg/za-kevr/normativka-baza/ukazaniya.html) раздел ВиК услуги / Регулаторен период 2022-2026 г.

Заявления за одобряване на бизнес план и за утвърждаване и одобряване на цени на ВиК услуги: интернет страница на КЕВР (www.dker.bg) в раздел За КЕВР / Форми и образци / Заявления (https://www.dker.bg/bg/za-kevr/obraztsi/zayavleniya.html) раздел ВиК услуги.

Изисквания за публикуване и влизане в сила на Одобряване на общите условия на договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите (ОУ) са посочени в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ).

Редът за одобряване на ОУ е посочен в глава седма на Наредба за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационни услуги (НРКВКУ).

Забележка: В рамките на процедурата, КЕВР изпраща проекта на ОУ към Комисията за защита на потребителите за представяне на становище относно наличие на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Полезни връзки:

ЗРВКУ: интернет страница на КЕВР (www.dker.bg) в раздел За КЕВР / Нормативна база / Закони (https://www.dker.bg/bg/za-kevr/normativka-baza/zakoni-3.html)

Наредби към ЗРВКУ: интернет страница на КЕВР (www.dker.bg) в раздел За КЕВР / Нормативна база / Наредби (https://www.dker.bg/bg/za-kevr/normativka-baza/naredbi.html)

Заявления за одобряване на общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите: интернет страница на КЕВР (www.dker.bg) в раздел За КЕВР / Форми и образци / Заявления (https://www.dker.bg/bg/za-kevr/obraztsi/zayavleniya.html) раздел ВиК услуги.