Комисията за енергийно и водно регулиране проведе обществено обсъждане на Десетгодишния план на "Булгартрансгаз" ЕАД за развитие на мрежите за периода 2022-2031 г., внесен със заявление от газопреносния оператор. В съответствие с изискванията за публичност и прозрачност докладът на работната група беше публикуван предварително на интернет страницата на КЕВР. Покани за участие в обсъждането бяха изпратени до всички заинтересовани страни - Министерство на енергетиката, енергийни дружества, браншови асоциации др. В общественото обсъждане участваха присъствено представители на "Булгартрансгаз" ЕАД и Българската газова асоциация. По дистанционен път чрез системата Skype становище беше изразено от „Неохим“ АД - Димитровград.
Десетгодишния план очертава визията за развитие на „Булгартрансгаз“ ЕАД като независим преносен оператор и оператор на подземно газохранилище. Той е изготвен въз основа на основните европейски, регионални и национални приоритети - повишаване сигурността на доставките на природен газ, осигуряване на диверсификация на източниците и маршрутите, установяване на стабилен, либерализиран и взаимосвързан газов пазар. Акцент в Плана е повишаване и гарантиране на техническата сигурност и надеждност на газовата инфраструктура, посрещане на очакваното нарастващо търсене на природен газ в страната и региона, изпълнение на изискванията за опазване на околната среда.
За гарантиране сигурността на доставките на природен газ са предвидени инвестиции за развитие на инфраструктурата за пренос и съхранение на природен газ. В Плана е заложено до 2023 г. да бъде изградена Междусистемна газова връзка България – Сърбия (IBS) като предвидената инвестиция възлиза на 143 млн. лв. До 2024 г. предстои да бъде завършено разширяването на капацитета на ПГХ „Чирен”, като за целта ще бъдат вложени близо 597 млн. лв. Това ще позволи сегашният му капацитет за съхранение да бъде увеличен двойно - от 500 млн куб. м. на 1 млрд. Куб. м. природен газ.
Приоритетно място в плана заема подобряването на достъпа до природен газ на нови общини и на нови крайни потребители. Това ще стане чрез инвестиции в размер на 47 млн. лв. за разширение на съществуващите газопреносни мрежи и изграждане на нови газоизмервателни и газорегулиращи станции.
С реализацията на инфраструктурните проекти и модернизацията и рехабилитацията на съществуващите инфраструктура и съоръжения ще се осигури необходимата инфраструктура за приемане на потоци природен газ за пренос от и към различни региони. С пускането в експлоатация на междусистемната газова връзка България – Сърбия (IBS) и завършването на терминала за LNG край гр. Александруполис газовата инфраструктура на страната ще свързва общия европейски пазар на природен газ с пазарите в Каспийския регион, Централна Азия, Близкия Изток и Източния средиземноморски басейн.
С изпълнението на Плана ще се повиши значително качеството и обема на предлаганите от „Булгартрансгаз” ЕАД услуги, свързани с транспортирането и съхранението на природен газ и ще се създадат условия България да се превърне в значим регионален газов център, създаващ възможности за вход и изход на потоци природен газ от разнообразни източници и по нови маршрути.
На общественото обсъждане представителят на Българската газова асоциация подчерта, че Десетгодишният план не е обвързан с актуална Енергийна стратегия и не отразява състоянието на газовия сектор. Според него в плановете си за следващите години "Булгартрансгаз" трябва да прогнозира и да предлага нови идеи в контекста на динамично променящите се газови пазари. В тази насока беше предложена идеята за закупуване на танкер, който да се използва както за превоз на втечнен газ, така и за съхранение. В отговор от "Булгартрансгаз" отбелязаха, че идеята е в много начален етап и е свързана с преформатирането на проекта "Бял поток" – от газопровод Азербайджан-Грузия-Румъния в проект за пренос на втечнен газ. От "Неохим" АД приветстваха включването на водорода в плана, но считат за целесъобразно неговия дял в преноса да бъде по-висок от заложения от „Булгаргаз“ 10%. В тази връзка от преносния оператор беше пояснено, че компанията не разглежда единствено планове за пренос на бленд между газ и водород, но също така и за пренос на чист водород.
„Няма никакво съмнение, че страната ни се нуждае от актуализирана Енергийна стратегия с далечен времеви хоризонт. След Конституцията тя е втория по значимост нормативен акт, който стои над законите. Документът трябва да бъде разработен от Министерство на енергетиката и след приемането му в Министерски съвет - да бъде одобрен от Народното събрание“, заяви в заключителен коментар по повдигнатите теми председателят на КЕВР доц. Иван Иванов. Според него обективна причина за забавяне на приемането й е липсата на политическа воля за решения по редица въпроси, които разделят в момента обществото – бъдещето на въглищните централи, перспективите за развитието на ядрената енергетика и др. Стратегита следва да има визия за развитие на енергетиката до 2030 г. и с по-далечен хоризонт – до 2050 г. Относно проекта „Бял поток“ и преобразуването му в пренос на втечнен газ доц. Иванов заяви, че този въпрос вероятно предстои да бъде решен на високо политическо ниво, тъй като за преминаване на танкери през Босфора важна роля има позицията на Р Турция. Във връзка с идеята за преобразуване на находището в „Галата" в газохранилище, беше пояснено, че през годините опериращата компанията е правила предложения в тази посока, но към момента няма решение. Като проект от особена важност председателят на КЕВР определи завършването на разширението на газохранилището в Чирен до 2024 г., което ще позволи неговият капацитет да достигне 1 млрд. куб. м.
Комисията ще вземе окончателно решение за одобряване на Десетгодишния план на "Булгартрансгаз" ЕАД за развитие на мрежите за периода 2022-2031 г. на закрито заседание на 24.11.2022 г.
