Комисията за енергийно и водно регулиране проведе обществено обсъждане на Плана за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2022-2031 г. на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД. В съответствие с изискванията за публичност и прозрачност докладът на работната група беше публикуван предварително на интернет страницата на КЕВР. В общественото обсъждане участваха представители на ЕСО ЕАД, НЕК ЕАД, „Електроразпределителни Мрежи - Запад“ АД, народният представител Георги Самандов, както и от Института за управление на ресурсите и Българската ветроенергийна асоциация.
Съгласно чл. 21, ал. 3, т. 8 от Закона за енергетиката Комисията одобрява Десетгодишен план за развитие на преносната мрежа, наблюдава и контролира изпълнението му. Задължението за разработване на десетгодишни планове за развитие на мрежата от операторите на електропреносни системи на територията на Европейския съюз е предвидено и в чл. 22 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (Директива 2009/72/ЕО).
Десетгодишният план съдържа информация за основната инфраструктура за пренос на електрическа енергия, която се предвижда за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация през следващите десет години, се посочва в доклада на работната група. С плана се осигурява своевременно изграждане и въвеждане в експлоатация на нови елементи на електропреносната мрежа за икономична и сигурна работа на електроенергийната система /ЕЕС/, при спазване на критериите за сигурност и на действащите стандарти за качество на снабдяването с електрическа енергия. Документът включва анализ на потреблението на електрическа енергия и прогноза за развитие на електрическите товари до 2031 г. В Плана са включени проектите за развитие на електропреносната мрежа, както и оценка на необходимите за това инвестиции.
Десетгодишният план на ЕСО предвижда три сценария за развитието на брутното електропотребление в страната, съобразени с прогнозите на Европейската комисия до 2050 година, на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, БАН и Министерство на финансите (по отношение на брутния вътрешен продукт).
Първият сценарий е базиран на „Интегрирания Национален план в областта на енергетиката и климата на Р България“. Той предвижда брутното електропотребление без помпи да бъде от 1700 GWh до 2700 GWh над максималната прогноза на ЕСО ЕАД, тъй като за основа е взето по-високо потребление за 2022 година. За 2022 г. сценарият предполага ръст от 6% спрямо потреблението през 2021 година, предвид рязкото намаление през изминалата година, в резултат на COVID-19. Съгласно насоките на ENTSO-G и ENTSO-E именно този сценарий следва да бъде основа при разработването на националните планове за развитие на електропреносната мрежа.
Максималният сценарий за брутното електропотребление съвпада с прогнозите на Европейската Комисия за крайното електропотребление в страната за периода 2015-2025 г. При него е заложено към 2031 година брутното потребление да достигне 40 560 GWh, при забавяне прилагането на мерки за енергийна ефективност.
Минималният сценарий на ЕСО предвижда задържане на нивото на електропотребление за целия 10-годишен период, поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. В този случай очакванията са към 2031 г. брутното потребление на електрическа енергия да достигне 38 140 GWh.
В доклада се подчертава, че за първи път при разработката на Плана е отчетено влиянието на ЕЕС на Турция върху потокоразпределението в региона. Прогнозите на турския оператор за 2030 г. и 2040 г. предвиждат голям ръст на нови генериращи източници, с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. Според ЕСО това може да повиши транзитните потоци на електроенергия през нашата преносна мрежа в направление изток-запад, което да доведе до ограничаване на търговията на електрическа енергия.
За периода на Десетгодишния план 2022-2031 г. се предвиждат инвестиции в размер на 1 млрд. 848 млн. лв. за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за защита и управление. През първите три години планираните инвестиционни разходи са в размер на 580 млн. лв., което е 31% от общите инвестиции. През 2022 г. те са 180 млн. лв., а през 2023 г. и 2024 г – по 200 млн. лв. годишно.
На общественото обсъждане всички участници изразиха принципно одобрение на представения Десетгодишен план на ЕСО. От страна на „Електроразпределителни Мрежи - Запад“ АД бяха поставени въпроси, свързани с включване в Плана на нови енергийни мощности около гр.София, за които има силен инвеститорски интерес. От страна на ЕСО АД беше пояснено, че тези обекти не е необходимо да бъдат включвани в 10-годишния План. Това може да стане по реда на Наредба №6 като заявленията бъдат разгледани на периодично провеждани технически съвети на ЕСО. Според депутата Георги Самандов изготвяните 10-годишни планове следва да бъдат тясно обвързани с действаща Национална Енергийна стратегия, каквато към момента няма. По този повод председателят на КЕВР доц. Иван Иванов поясни, че многократно е поставял въпроса за неотложността от приемане на нова енергийна стратегия, за което е необходима политическа воля и смелост. Според него стратегията трябва да отговори на два ключови въпроса – за развитието на ядрената енергетика и за бъдещето на термичните централи у нас.
В двуседмичен срок всички заинтересовани страни могат да внесат писмени становища и предложения по доклада на работната група относно Плана на „ЕСО” ЕАД за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2022-2031 г. Окончателно решение Комисията ще вземе на закрито заседание на 17.11.2022 г.
Общественото обсъждане беше излъчено онлайн на интернет страницата на КЕВР. Видео от заседанието е достъпно на този линк.
