„Законовите промени в сектор „Енергетика“ значително опростяват административните процедури по присъединяване на нови мощности при реорганизация и разширение на електропреносната мрежа и съкращават сроковете за тяхното изпълнение. Разширява се обхватът на категориите земеделски земи, върху които се допуска изграждането на ВЕИ инсталации.“ Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) доц. Иван Иванов на националната енергийна конференция на тема "ВЕИ и енергийната сигурност: предимства срещу рискове". Проявата беше организирана от Българския енергиен и минен форум.   

Основополагащите документи на реформата на пазара на електроенергия в ЕС предстои да бъдат приети до средата на 2024 г., в мандата на настоящата Европейска комисия, изтъкна ръководителят на енергийния регулатор. Той посочи, че съществените елементи на тази реформа включват изискването производството на енергия от възобновяеми източници да се утрои до 2030 г., както и да се осигури широк достъп до такава енергия на достъпни цени. Като друга цел беше посочено оптимизиране на потреблението от ВЕИ чрез широко въвеждане на умни мрежи и интелигентни средства за измерване. Необходимо е също да се насърчават двупосочните договори за разлика, които да гарантират стабилност на приходите на производителите на възобновяема енергия  и да защитават доставчиците и потребителите от прекомерно нестабилни цени за по-дълъг период от време. Предвижда се задължение на страните-членки на ЕС да определят доставчици от последна инстанция, с което да не се допуска потребители да се окажат без достъп до електроенергия. Сред другите мерки председателят на КЕВР посочи задължителното изискване  за подобряване защитата на уязвимите потребители от изключване от мрежата, в случай на просрочени задължения. При възникване на криза с енергийните цени се предвижда възможността за разширяване на обхвата на регулираните цени на дребно, така че да обхванат не само домакинствата, но и малките и средни предприятия.

В заключение председателят на КЕВР доц. Иван Иванов беше категоричен, че за може до 2050 г. да бъдат достигнати целите за нетни нулеви емисии и ограничаване на глобалното затопляне с 1,5 градуса, е необходимо инвестициите във ВЕИ да бъдат над четири пъти по-големи от разходите за изкопаеми горива. Изследванията показват, че сегашното десетилетие е ключов период за ускорени инвестиции в енергийния преход, което да позволи до 2030 г. глобалните емисии на парникови газове да намалеят наполовина и по този начин да се избегне риска от катастрофално изменение на климата.